Поставен е за решаване от Кантората от наш клиент следният казус:
Сключен е трудов договор на 10.09.2012г с работник на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ във връзка с чл.70 ал.1 от КТ като безсрочен със срок за изпитване в полза на работодателя. Месец след започване на изпълнението по договора работодателят е предложил и работникът е подписал договор за повишаване на професионалната му квалификация на основание чл.234 от КТ.
Трудовият договор на работника е прекратен от работодателя на 19.03.2013г.
След прекратяването работодателят устно е заявил на работника, че той дължи 1000 лева, което представлява обезщетение по договора за повишаване на професионалната му квалификация. Работодателят обосновал това си искане с факта, че трудовият договор бил прекратен поради причини, които са у работника.
Предложено решение на правния казус от Филип Стоянов Радинов, IV курс, редовно обучение, ЦЮН, БСУ
Към момента на прекратяването на трудовия договор шестмесечният срок за изпитване на работника вече е бил изтекъл (договорът със срок за изпитване продължил като договор за неопределено време) и работодателят не е имал право да го прекрати трудовия договор на основание чл.71(1): в срока за изпитване.
Затова прекратяването на трудовия договор е незаконосъобразно.Работникът има право на иск пред съда за признаване на уволнението му за незаконно, отмяната му, възстановяване на предишната му работа и за обезщетение на основание чл.225 от КТ за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но не повече от 6 месеца.
Относно договора за повишаване на квалификацията- в него са посочени място, форма на обучение, време, финансиране, е пропуснат един от задължителните реквизити по чл.234(2) т.1 а именно че работника ще се обучава за определена длъжност. Този договор е нетрудов т.к. работника няма задъжение престиране на работна сила и следователно за него се прилагат правилата на гражданското законодателство. По този договор е уговорено обезщетение при неизпълнение на задължението на работника да работи за фирмата 12м след прикючване на обучението.
Според мен това обезщетение не се дължи т.к. по своята правна същност е предварително определяне на отговорността по договор и предполага работника виновно да не е изпълнил задължението си, а тук договора не е прекратен по вина на работника или поне няма данни за това.
Работникът има право да оспори че не дължи претендираното обезщетение тъй като не е налице едно от основанията за нейната дължимост, а именно работникът виновно да не е изпълнил задълженията си.